В навечерието на президентските избори в САЩ миналата есен фалшивите новини заляха сайтовете на социалните медии като вирус, отприщвайки алтернативни факти, които много хора смятаха за истински. Една от причините да сме толкова податливи на неверни факти? Консенсусът е мощен, казват експертите - особено когато мозъците ни обработват много информация бързо.
„Това, което според мен се случва, е, че често обработваме информация евристично“, казва Сандер ван дер Линден, социален психолог от университета в Кеймбридж. „И с това имам предвид, че често сме на автопилот.“ Той обяснява, че онлайн популярността на вирусно съдържание сигнализира, че информацията трябва да е важна – или вярна, дори и да не е. „Ако всички го гледат, ако всички го четат, тогава трябва да си заслужава споделянето“, казва той.
Но според изследването на Ван дер Линден може да не сме обречени да вярваме на всичко, което чуваме (или четем). Той е водещият автор на ново проучване, публикувани в „Глобални предизвикателства“, това предполага, че можем да се „ваксинираме“ психологически срещу вярата във фалшиви новини. Методът е без игла, но по много други начини е подобен на начина, по който се ваксинираме срещу истински вируси.
„Ако дадете на хората кратко излагане на отслабена версия на дезинформацията, това всъщност ги предпазва – предпазва ума им по същество – от ефекта на тази дезинформация“, обяснява съавторът Антъни Лейзеровиц, който ръководи Програмата за климата на Йейл Промяна на комуникацията.
В проучването изследователите се съсредоточиха върху „вируса“ на реториката срещу изменението на климата: по-конкретно информация, която предполага, че учените по климата не са съгласни, че се случва глобално затопляне, причинено от човека. Изследванията показват че 97 процента от учените по климата са съгласни, че хората причиняват глобалното затопляне. Въпреки това Лайзеровиц изчислява, че „само около 15 процента“ от американците разбират, че съществува този научен консенсус.
Това прави мнозина в Съединените щати уязвими за дезинформация относно изменението на климата. И докато самото разказване на хората за научния консенсус работи – увеличавайки общественото възприятие за него с около 20 процентни пункта, според проучването – има сили като кампании за дезинформация, които работят срещу създателите на консенсус.
В проучването изследователите търсят най-ефективните вектори на дезинформация относно консенсуса относно изменението на климата. Те усъвършенстваха едно по-специално: петицията в Орегон. „По същество това е тази петиция, която се предполага, че е подписана от 31 000 учени, като всички те твърдят, че глобалното затопляне, причинено от човека, не се случва“, обяснява Лайзеровиц. Но той казва, че когато се вгледате по-отблизо, петицията не е такава, каквато изглежда: в дългия й списък от поддръжници липсват фактически такива.
„Подписалите включваха известни нобелови лауреати като Джинджър Спайс от Spice Girls, Мики Маус, вярвам, че Адолф Хитлер го е подписал, и разбира се покойният велик Чарлз Дарвин“, отбелязва той. „И след това по-нататъшни анализи установиха, че почти никой от подписалите всъщност няма опит в науката за атмосферата.“
След това изследователите тестваха няколко групи хора относно техните възприятия за научния консенсус при различни условия.
„Това, което откриваме, е, че ако просто представим на хората фактите, тогава хората променят мненията си в посока, съответстваща на заключенията на науката за климата“, казва Ван дер Линден. По същия начин, представянето на хората с дезинформация (като петицията в Орегон, без да се посочват фалшивите подписи) се отразява негативно на възприятието им, че съществува научен консенсус. Показването на хората както на фалшивите факти, така и на фактите – макар да изглежда, че би помогнало – също не помага: „Когато ги сдвоите заедно, дезинформацията всъщност неутрализира, анулира положителния ефект, който основните факти имат върху хората“, той бележки.
Така че за последните две групи изследователите тестваха два начина за ваксиниране на хората срещу дезинформация. В една група те предупредиха хората, че „някои политически мотивирани групи използват подвеждащи тактики, за да се опитат да убедят обществеността, че има много разногласия между учените“, според проучването.
В другата група изследователите направиха по-подробна инокулация, като конкретно развенчаха петицията от Орегон – посочвайки недостатъци като нейните измамни подписали и липса на поддръжници на учените по климата.
„И така ние въоръжихме хората с конкретни факти, които след това можеха да използват, за да изградят съпротива срещу бъдещи експозиции“, казва Ван дер Линден. Когато „инокулираните“ групи най-накрая бяха изложени на пълната петиция от Орегон, изследователите откриха, че ефектът на дезинформацията е по-малко силен, отколкото при други тествани субекти.
„Да не кажа, че са били напълно имунизирани, но са били по-устойчиви и по-малко повлияни от дезинформация, отколкото преди“, казва Ван дер Линден. Нещо повече, той казва, че ваксинациите „работят доста добре във всички области“ – дори за хора с различен политически произход и различни предишни вярвания относно изменението на климата.
Въпреки този успех в изследователска среда, той признава, че някои хора никога няма да променят мнението си. Но за тези, които все още не са взели решение относно фактите за изменението на климата, Ван дер Линден вижда надежда в изследването на инокулацията.
„Разбира се, нашето изследване предполага, че ... особено сред хора, които се съмняват, които са на оградата по въпроса, все още не са взели решение, всъщност може да бъде полезно - дори ако вече са били изложени на опасност към дезинформация в миналото.“
— Джулия Франц (първоначално публикувани На PRI.org )